Разливаше ме в чашите по масата
Сред мирис на парфюми и на вкиснало
И пълен беше пепелникът с фасове

И всеки ден те раждам в нова свещ -
сърцето ми зазидано е в восък.
Душата ми във тъмното снове

Ще ме дочакаш ли-да извървя смъртта си
на спирката на минало обричане...
Да преживея уличните лампи

На улицата-нощите са жълти
от втренчения поглед на охраната,
която те предпазва от препъване