Колко е хубаво, че те има,

че си навсякъде

и ме боли...

Колко е хубаво, че те нарекох страдание,

от което така имах нужда...

Колко е хубаво, че те помечтах,

че полетя душата,

разкъсала тежки окови...

Колко е хубаво, че си навсякъде,

във всяка мисъл...

и отвъд мисълта.