Постинг
09.12.2008 17:22 -
Не ме подреждай!
Шарки по тапетите...
подтискаща симетрия...
Всичко е премерено...
като в геометрията.
Гледам през прозореца
слънцето не виждам...
само пренаситено перденце
със къдрички.
Всички подредено е,
свойто място има.
...но така прашасало...
с години недокоснато.
И мен ли ще поставиш
като вещ значима
горе, над камината,
за да топля в зимата?
Отвори прозореца!!!
Въздух не достига...
Не, не ме подреждай!
В мене гняв надига се...
По душа съм хаос
и не искам "място"...
за небе копнея
и пространство търся...
Не, не ме подреждай,
в таз душа прашасала!
Няма коментари