На ъгъла видях един клошар,

света видях във тези две очи...

умиращ пламък

на мечтан пожар...

Забравих на къде бях тръгнала.

Прибрах се ...

и счупих огледалото...

От там ме гледаха очите на клошара.

сърцето ми оказа се тъй мъничко

да побере такава истина...

и спомените, дето бях изхвърлила

в отпадъчните кофи...

пак потърсих ги...

Да ме нахранят,

да ме приютят...