Спря денят- В час - най-дълбоко оранжево - Слънце пред смърт И прераждане. Стигнах до тук без очи... По надежди, Които отвеждат В простори по път от лъчи. Но надеждите бяха с лица На часовници И стрелките им Въртеливо танцуваха с мислите- В кръг - до безизходност. А във мене пищяха минутите Като гладни надежди... За изгреви. И убиваха. И боляха за бъдеще! Спря денят - В час - най-дълбоко оранжево Преродих се във Слънце пред смърт, Имах нужда от миг невъзможност. и намерих покой в тихо „Сбогом” - утроба - за следващо раждане.