Потърсих през прозореца си

улицата,

преминалите стъпки

и посоките...

И локвите, събрали пресни спомени...

Небетата, надвесени над клоните...

Картините минаваха край рамката...

новородена, дишаше със вятъра

Дъждът  я бе изкъпал,

но стара прах се давеше във калното.

Отчаяни дървета се разплитаха

на вятъра в плътта -

в мечтание  за бели облаци.

Потърсих през прозореца си

улицата...

Очакваните стъпки

и небетата,

Но никой не се спря, за да погледне

картината със рамка алуминиева

и тя заплака, скрита зад пердетата.