Очите ми - пленени в синьото,

надничащо през клони от прозореца...

пътеката от мисли - към реката

и моста със най-ярките звезди.

Ръцете ми - криле отминали

На неродени птици...

/когато даваше ми полетите Господи,

не Те разбрах - че е урок - по ходене/

Сега ще се науча да пристъпвам,

не са ми нужни длани за това,

от себе си - не мога да отстъпвам,

(преди над мен да порасте трева.

А истините са печални кръстове

със кратък надпис "гледна точка на...",

реките са със разрушени мостове

и всеки е от своята страна.