И всеки ден те раждам в нова свещ - сърцето ми зазидано е в восък. Душата ми във тъмното снове със молещо очакване на просяк... По улиците ми текат реки - прерязани пътеки на сърцето. Душата ми във тъмното крещи, а минали криле са днес ръцете. И всеки ден те гасна в нова смърт, а восъкът изгаря ме по вените… Реките стават локви и без път - удавена - изплувам във нетленното.