На улицата-нощите са жълти от втренчения поглед на охраната, която те предпазва от препъване и осветява всички лоши кучета, с отслабнали от вглеждане очи в обувките на преминаващи. Охраната си има и приятелка- Съседката от горния етаж И в тъмното те двете си говорят, В жълто! Охраната е всъщност невиновна, Но значи ли това да я обичам, Когато не роптая срещу тъмното И по плътта ми има остри камъни... а и вървенето по мен е стръмно. Сама убих със камъни охраната но пощадих живота на съседката, която дълго страдаше за лампите, останала без никакви приятелки. На улицата нощите са дълги Но съм щастлива да не бъда осветявана Препънеш ли се-се върни-мини от другаде, За тебе трудна съм била за преминаване.